И онака ретко имаат прилика да прошетаат сами во приквечерните часови на битолското корзо.
               
             
           
            
            
              „Белиот јоргован“
               од Хајди Елзесер 
              (2012)
              
              
            
            
           
      
    
      
         
         
           
             
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
               
                  - А тој, стриче Лентен, - некое дете праша липајќи.  Чичкото Лентен тогаш замолчуваше подолго; чудно изгледаше тоа мало човече во тој приквечерен час, среде децата, во пустиот, во глувиот дом.
               
             
           
            
            
              „Големата вода“
               од Живко Чинго 
              (1984)