рабест прид.

рабест (прид.)

Во душникот застануваат рабести грутки и не му даваат да дише.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
Разголените жилести раце се протегнуваат, нервно се закопуваат прстите, оставајќи рабести гребеници по земјата.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)
Се отвораше пред нив пештера, висока, од сите страни надвиснуваа и подаваа остри рабести блокови од гранит.
„Пустина“ од Ѓорѓи Абаџиев (1961)